В продължение на повече от век връзката между водача и колата му се е изграждала в огъня на двигателите с вътрешно горене. За много от днешните автомобилни ентусиасти преходът към електрически коли (EV) се усеща по-малко като прогрес и по-скоро като криза на идентичността.
Настоящите шофьори често се оплакват, че електрическите автомобили са „бездушни“ или „електроуреди на колела“. Автомобилната индустрия обаче е осъзнала трудната истина: за да оцелее през утрешния ден, не може да произвежда автомобили за хората от вчерашния. Тя трябва да се стреми към младото поколение.
Докато „старият“ шофьор може да скърби за загубата на ръчната предавателна кутия, следващото поколение гледа на мобилността през съвсем различна призма. За тях колата не е просто механичен инструмент. Тя е високотехнологично „носимо устройство“, продължение на дигиталния им живот и израз на екологичните им ценности. За тази демографска група тишината на електрическия двигател не е липса на характер. Тя е символ на изтънченост и устойчивост.
Това са шофьори, които ще започнат да доминират пазара през следващото десетилетие. Ето защо производителите на автомобили все повече игнорират гласовития скептицизъм на настоящите фенове на ДВГ, за да се съсредоточат върху желанията на онези, които дори не са достатъчно възрастни, за да имат шофьорска книжка.
Докато по-възрастните шофьори често се колебаят поради цена, инфраструктура или непознаване на пазара, по-младите купувачи са по-склонни да обмислят електрически автомобил като следващото си превозно средство. Тази готовност има дълбоки последици за дългосрочните тенденции в продажбите: марките, които не успяват да привлекат лоялността на младите шофьори, може да установят, че актуалността им избледнява точно, когато електрическите автомобили станат масови.
Може би никоя марка не илюстрира тази промяна по-добре от Ferrari. За компания, дефинирана от крещящите V12 двигатели, преминаването към електрификация може да е голям риск, особено имайки предвид, че в момента повечето заможни купувачи предпочитат ДВГ за лимитираните автомобили. Въпреки това, както обясни главният изпълнителен директор на Ferrari Бенедето Виня в скорошно интервю за Top Gear, марката не гледа назад.
„Трябва да се тревожим за следващото поколение“, заявява Виня. Той признава, че макар механичната „музика“ на Ferrari да е емблематична, „тръпката от шофирането“ може да бъде преоткрита за електрическата ера.
Стратегията на Ferrari не е да имитира бензинов автомобил, а да използва EV технология, за да създаде нови видове вълнение. С фокус върху ускорението, страничната динамика и уникален „звуков подпис“, който е автентичен за дигиталната ера. Идеята на Виня е ясна: луксът на бъдещето не е в това, което губим (двигателя), а в това, което печелим (нова форма на производителност).
В цялата индустрия се полагат подобни усилия. От масови марки, интегриращи авангардни свързани функции, до стартиращи компании, специализирани само в електрически превозни средства, които ги адаптират към дигиталния начин на живот, автомобилните производители създават продукти с мисъл за по-младите шофьори. Функции като геймифицирани анализи на шофирането, безпроблемна интеграция на смартфони и персонализирано потребителско изживяване стават стандартни, а не пожелателни, защото са в съответствие с очакванията на по-младите потребители.
Марките също осъзнават, че устойчивостта е новият символ на статус. За младите днес една луксозна марка, която не дава приоритет на въглеродно неутралния отпечатък, се възприема като „остаряла“, а не като „класическа“. По времето, когато това поколение навлезе на пазара на луксозни стоки, двигателят с вътрешно горене може да бъде гледан със същото носталгично любопитство като парния локомотив.